МЕЖДУТЕКСТОВИЯТ СВЯТ НА ПРЕВОДАЧА

Ян Валентин. „Звездата на Стриндберг”.

Превела от шведски Васа Ганчева

 

Срещаме се със световноизвестен роман, макар и от дебютант – шведския писател Ян Валентин. Заглавието му включва името на Стриндберг, чийто племенник е авторът и на чиито театрални творби преводачката, покойната вече Васа Ганчева, се нарежда сред най-активните тълкуватели у нас. Успоредицата показва широкия преводачески профил на творец, който интерпретира както установените класически ценности, така и начеващи писатели, чиито литературни амбиции покоряват не само установените аудитории, а вече и други континенти…

Отличителен знак на новия скандинавски криминален роман е неговата широка социална база, която му позволява да бъде определен като епичен, да обрисува картина на шведското общество, от което лъха горда самота и лека комичност. Преводът на Васа Ганчева се движи успешно в различни езикови нива, показва усет към нюансите на словото, постига пластична речева характеристика на персонажите. Богатата и плътна интрига, заплетена с много загадки, с остри обрати, обвързваща реалност и измислица, е внушена на български език с глъбинна интензивност, но и с динамика, без да бъдем учудвани от скоковете във времето или преплитането на действието.

Романът не би бил роман на ХХІ век, ако не се заиграваше вътре в самата си тъкан интертекстуално, в случая с „Цветя на злото” от Бодлер, енигматична, силна и дълго време забранявана от цензурата книга, мотиви от която свободно шестват из фабулата на шведския роман, заплитат и разплитат езотерично сюжета, така че да прехвърчат културологични искри между двата века.

Един посмъртно публикуван превод е толкова тъжно явление. Затова, освен този силен пробив в съвременната шведска литература, нека обърнем взор и назад към понякога забравянето значително преводаческо дело на Ганчева, посветено на най-големия скандинавски режисьор (също и писател) Ингмар Бергман – от киноповестите „Сцени от един брачен живот” през „Лице срещу лице”, „Из живота на марионетките”, „Есенна соната”, „Сарабанда”, през прочутата „Латерна магика” до своеобразния разказ за творческия му път в „Образи”.

Защо точно Бергман? Известна е вътрешната му проникнатост от света на драматурга Стриндберг. Затова никак не е изненадващо обръщането на Васа Ганчева към преводите на творбите на шведския класик– „Бащата”, „Госпожица Юлия”, „Кредитори” и др., отличаващи се с изключителна сценичност, фоничност на драматическата реч, условие и предпоставка за утвърждаването на Стриндберг по българските сцени през последното десетилетие.

Проследените дотук знаци свидетелстват, че Васа Ганчева остави значително по обем и с високо качество преводаческо дело, свързано с имената на най-големите творци на шведската литература.

 

ЕЛИЗАРИЯ РУСКОВА

Из едноименната статия, отпечатана в

седмичника „Култура” на 10 февруари 2012 г.